На 7-9 ноември 2018 г. в Букурещ се проведе 13-тата среща на работната група The Ritual Year към световната етноложка и фолклористична организация SIEF, в която участвам от 2009 г., когато в Каунас беше 5-то издание. Тази година домакин беше Институтът по социология при Румънската академия на науките в партньорство с Института за етнология и фолклор „Константин Брайлою“, Института за югоизточноевропейски изследвания и Националния музей на румънския селянин. Форумът беше организиран от голям екип, координиран от Ирина Стал, и се проведе в Дома на академията (вж. пълната програма). Темата на срещата беше ‘City Rituals’ – благоприятна среда за представяне на резултатите ми по проекта „Гергьовден – Ден на храбростта и Българската армия: образи, ритуали, календари“ и по-специално Гергьовден като празник на града.
В доклад с тема „St. George’s Day as a Town Holiday in Bulgaria“ представих Гергьовден като един от най-комплексните празници в българския национален и местен, граждански и религиозен, градски и селски, традиционен и модерен календар. Както е известно, днес в България за разлика от целия останал православен свят, той се отбелязва на 6 май – и според църковния, и според гражданския календар* – при това не само като ден на св. вмчк Георги Победоносец, но и като Празник на храбростта и Българската армия, селищен събор, имен ден (5% от българските мъже носят името Георги и това е най-разпространеното мъжко име в България!), а в някои български градове – като празник на града. На територията на страната могат да бъдат наблюдавани голямо разнообразие от ритуали и участници, свързани с военните, традиционните и християнските значения на празника.
По време на участието си в конференцията представих само четири от наличните и изследваните от мен случаи на градове, които честват своя празник на Гергьовден – Мездра, Русе, Петрич и Пещера (трябва да добавя и Каварна, Поморие, Тервел, Якоруда, Хаджидимово, Бяла, Мартен, Ветрен (Пазарджишко), Луковит и Вършец). На картата по-долу могат да се видят всички тези селища, като в синьо са отбелязани тези, за които може да се твърди, че Гергьовден като празник на града се оформя като модерен градски феномен, а не е просто наследен селищен събор при село, обявено в близкото минало за град (в червено).
Случаите, които проследих в доклада си, са разнообразни по отношение на възникване и развитие на празничността, но изключително сходни в начина на отбелязване на деня днес. Изследването на празника на града най-общо и по-специално на Гергьовден като такъв (тъй като той е и официален за държавата празник) откроява важни тенденции, свързани с политиките на изграждане на локална идентичност, упражнявани от съвременните градски власти и общности.
В конференцията се включиха близо 80 учени от цяла Европа, предимно от Италия, Русия, балтийските и скандинавските страни, България, както и от домакините от Румъния. Заседанията течаха паралелно в три зали. Бяха прожектирани и поредица от филми, представящи вписванията на Румъния в световната листа на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството, както и един етнографски филм за мигриращото овцевъдство в Румъния, заснет в класическите традиции на този жанр.
В рамките на събитието беше организирано посещение във фото архива на Музея на селянина в Букурещ, където участниците се запознаха с колекциите и методите на дигитализация на документите. Изключително интересна беше срещата с внучката на известния румънски учен Михай Поп, която събира, описва и дигитализира архива на дядо си (чиито текстове четох с интерес и цитирах в текста си за калушарите в Румъния).
Интересно за мен преживяване беше иначе обикновената туристическа обиколка на Букурещ, тъй като можех да сравня различните начини на представяне на града, тъй като имам удоволствието да съм била на разходка с Лука Велчов, но по българските места в румънската столица.
Разширени версии на докладите ще бъдат публикувани през идната година в сборник и/или румънско реферирано списание. Очаквам с нетърпение да прочета текстовете, които не успях да чуя по време на конференцията.
* В православните страни, които не са приели т.нар. Изправен Юлиянски (Новоюлиянски) календар, отбелязват Гергьовден на 23 април според църковния си календар, който обаче се разминава с гражданския и по него се пада на 6 май.
** Публикуваните снимки са дело на доц. д-р Меглена Златкова и на домакините ни в Букурещ – благодаря!
Национален празничен календар: пространства и ритуали 